|
|
TИРЕНСКИТЕ МОРСКИ РАЗБОЙНИЦИ
Веднъж младия Дионис стоял на брега на лазурното море. Морският бриз играел с тъмните му къдрици
и едва раздвижвал гънките на пурпурния му плащ, който се спускал от стройните плвщи на младия бог.
Недалеч в морето се показал кораб; той бързо се приближавал към брега. Когато корабът бил вече близо,
моряците видели - а те били тиренски морски разбойници - прекрасния младеж на пустинния морски
бряг. Те бързо пуснали котва, слезли на брега, грабнали Дионис и го завели на своя кораб. Разбойниците
съвсем не подозирали, че са взели в плен бог. Те ликували, че им е паднала в ръцете такава богата плячка.
Били уверени, че ще получат много злато за красивия младеж, като го продадат като роб. Като стигнали
на кораба си, разбойниците искали да оковат Дионис в тежки вериги, но те се смъквали от ръцете и
краката на младия бог. А той стоял и гледал разбойниците със спокойна усмивка. Когато кормчията видял,
че веригите не се задържат на ръцете на младежа, той със страх казал на другарите си:
- Нещастници! Какво правим ние! Та бог ли искаме да оковем във вериги? Погледнете - та дори нашия кораб
едвам го удържа! Дали той не е самия Зевс, дали не е сребролъкия Аполон или заматръсецът Посейдон?
Не, не прилича той на смъртен! Той е някой от боговете, които живеят на светлия Олимп. Освободете
го по-скоро, откарайте го на брега, докато не е призовал буйните ветрове и не е вдигнал страшна буря в морето!
Но капитанът злобно отговорил на мъдрия кормчия:
- Презрени човече! Виж, вятърът е попътен! Нашият кораб бързо ще се понесе по вълните на безбрежното
море. А за младежа ще се погрижим по-късно. Ще доплуваме до Египет или до Кипър, или до далечната
страна на хиперборейците и там ще го продадем; нека там той потърси своите приятели и братя. Не,
самите богове са ни го изпратили!
Разбойниците вдигнали спокойно корабното платно и корабът излязъл на открито море. Изведнъж станало чудо:
по кораба започнало да тече ароматно вино и целия въздух се изпълнил с благоухание. Разбойниците
останали втрещени от учудване. Но ето че по корабните платна се раззеленили лози с тежки гроздове;
тъмнозелен бръшлян обвил мачтата; навсякъде се появили прекрасни плодове; клиновете, на които
се опирали веслата, били обвити с гирлянди от цветя. Когато разбойниците видели всичко това, те
започнали да молят мъдрия кормчия да кара по-бързо към брега. Но било вече късно! Младежът се
превърнал в лъв и със срашен рев застанал на палубата, а очите му яростно святкали. На кораба
се появила космата мечка; страшно озъбила тя грамадната си уста. Ужасени, разбойниците се втурнали
към кърмата и се струпали около кормчията. С огромен скок лъвът се хвърлил върху капитана и го разкъсал.
Загубили надежда за спасение, разбойниците един след друг се хвърляли в морските вълни,
а Дионис ги превърнал в делфини. А кормчията той пощадил. Като взел предишния си образ и се усмихнал
любезно, Дионис казал на кормчията:
- Не се страхувай! Аз те обикнах! Аз съм син Дионис, син на гръмовержеца Зевс и кадмовата дъщеря
Семела!
|
