|
|
ДЪЩЕРИТЕ НА МИНИЙ
И в Орхомен, в Беотия не искали отведнъж да признаят бог Дионис. Когато се явил в Орхомен жрецът
на Дионис и призовал всички момичета и жени да отидат в горите и планините на весело тържество в
чест на бога на виното, трите дъщери на цар Миний отказали да отидат на празненството: те не
желаели да признаят Дионис за бог. Всички жени от Орхомен излезли вън от града и там в сенчестите
гори, с пеене и танци чествали великия бог. Обкичени с бръшлян, с тирси в ръце те тичали и викали
гръмко, като менадите, по горитеи прославяли Дионис. А дъщерите на орхоменския цар си седели вкъщи
и спокойно си предели и тъчели; не искали да чуят дори за бог Дионис. Настанала вечер, слънцето
залязло, а дъщерите на царя не оставяли работата си, бързайки на всяка цена да я довършат. Изведнъж
пред очите им станало чудо. В двореца се разнесли звуци на тимпани и флейти, конците на преждата им
се превърнали в лозови пръчки и тежки гроздове увиснали по тях. Тъкачните им станове се раззеленили:
гъсто ги обвил бръшлян. Навсякъде се разнесло благоухание на мирта и на цветя. С удивление гледали
царските дъщери това чудо. Неочаквано из целия дворец, обгърнат вече от вечерния здрач, блеснала
зловеща светлина на факли. Дочул се рев на диви зверове. Във всички стаи на двореца се появили
лъвове, пантери, рисове и мечки. Със страшен вой те тичали из двореца и очите им яростно святкали.
Ужасени, дъщерите на царя бягали да се скрият в най-отдалечените, най-тъмните кътчета на двореца,
за да не гледат блясъка на факлите, за да не чуват рева на животните. Но всичко било напразно,
те никъде не можели да се скрият. Наказанието на бог Дионис не свършило с това. Телата на царските
дъщери започнали да се свиват, покрили се с тъмна миша козина, вместо ръце им пораснали криле с
тънка ципа и те се превърнали в прилепи. Оттогава те се крият от дневна светлина в тъмни и влажни развалини
и пещери.
|
